Празници. Като бях малка се чудех дали идват от думата празен, спрягах ги думите като Пипи Дългото Чорапче и празниците или бяха това, или оставаше да да свързани с консумацията на тонове праз. За моментите, в които ни липсва някой край масата и чувстваме и празното искам само да кажа две неща – най-нормалното човешко […]
Вчера се скарах с един човек, защото не ми хареса тонът и агресията му. За много хора мога да изглеждам доста толерантна и спокойна, но имам пълните настройки да се противя, когато срещна неправда. Сваляли са ме от автобус, който се подиграва с пътниците и не съм оставяла нещата така, защото не си забравям, когато […]
Днес имах може би най-специалния обяд от много време насам.По принцип около тази дата от месеца с моята баба си правим среща в града и ходим заедно да и вземем лекарства, всичко необходимо от по-голям магазин от селския, продукти от пазара или нещо за колата.Този път стана така, че трябваше да се отбием до нейна […]
Мило ми е как все повече хора ми споделят, че се възхищават на постъпката ми да заживея на село, как искат и те да го направят, някои даже работят по въпроса и изглеждат нетърпеливи.Истината е, че наистина няма нищо кой знае какво възхитително в едно такова решение.Преживяванията ми тук добавят истинска стойност в края на […]
Първата змия на село видях под смокинята. Отне време да разбера, че змиите се страхуват от нас не по-малко от колкото ние.И сега се сещам, че опита се да ме предупреди, проправяйки си шумолив път сред листата. В годините страшно много анализирам моделите на поведение, които имаме от деца и обожавам да се бунтувам на […]
От студентски години помня как превъртах БДЖ-то и с колко много хора съм споделяла едно купе. Сещам се, че в началото на пътуванията ми бях супер гнуслива и стоях статично на седалката си без да се облягам. После вече можех да си пиша курсовите работи на челна стойка докато някой хапва суджук върху вестник. С […]
Животът в жегата кипи не, ами ферментира. Излязох уж привечер в седем да почиствам плочника от летните саморасли и след десет минути търсех стълбите да си поседна с изплезен език. Гледаме се с котките и кучетата и с присвити като чертички от жаркото слънце очи ме окуражават, че поне нямам тяхната козина. Разказвам им, че […]
Във всяка градина идвали и си отивали със сезоните много семейства растения. Невените си били приятели с лавандулите и като цяло имали лесен за съжителство нрав, давали много и си имали партньорства със слънцето.Салвията и мащерката живеели до една смокиня и чисто по женски хем се разбрали, хем си обръщали гръб от време на време.Само […]
От дълго време не съм си хващала телефона да пусна мислите си по пързалката, където често при спускането към пясъчника намирам и други, с които да оформяме кофички от тях. Благодаря, че се случва.Мога да разкажа какво прави напоследък котката на вещицата, за да не кажете, че говоря само за себе си, но е предимно […]
Ако ми се стори, че времето в часовника много бърза имам си навика да го сверявам като прекарам някакво време извън село.Там се настройва така, че докато си отпивам от кафето с голям каймак, вторачвам се в подбора на декора из дадено място и между декемврийските, слънчеви зайчета си отговарям на въпрос от друг момент […]
Преди малко си намерих орехче в джоба на грейката. Сграбчих го в шепа да позная какво е и тутакси се пренесох на гарата в село, когато се прибирах при баба и дядо докато бях още студентка.Баба е шофьор, но докато печеше масленица често забравяше да ме вземе и беше много смешно, защото хем се разхождах […]
Преди време мило момиче и нейната дъщеричка ми подариха много сладка книга за една малка вещица, която кандидатствала в академията за вещици, но била толкова красива, че не искали да я вземат.Мисля си аз как бих се издънила на изпит за безстрашие например, защото няма нито един съсед в махалата, който да не е чувал […]
