Отношението към косата ми е едно от малките големи неща, които се промениха през годините. Който ме е срещал в периода от 9-ти клас до 29 годишна вероятно дори не е разбрал, че всъщност от мен избухва голяма, къдрава коса. Изправях я дълго време и получавах невероятни комплименти, които е възможно да са ме окрилявали за нещо, което явно ми е липсвало тогава – увереност. Местейки се на село един от първите продукти, който се зарових да създавам е шампоан за моята доста непокорна и суха коса ама това, което научих за нея смятам важи и за много други аспекти из живота и то е една малка, простичка истина, че не продуктите я правят красива и специална, а начинът, по който я нося аз и начинът,по който гледайки се в огледалото приемам гените на предците си в магичното време назад. Малко подкрепяща грижа с цел здраве никога не е излишна, но не е всичко онова, което обещават толкова много слогани. Чела съм дълги години за нуждите на косите, за хиляди методи, пробвала съм какви ли не продукти и най-добрия, който открих беше, че прегърнах цял един нов начин на мислене, вярвайки,че няма стока или естетична хирургия, която да ни накара да бъдем най нещо си, защото самата нужда да търсим отвън одобрение да се променяме, за да се вписваме е тотална простотия, която съм щастлива, че с времето смачках и изпратих на боклука. Към днешна дата не притежавам несигурности, свързани с външния ми вид, много съм благодарна на това що съм без то да зависи от нечия оценка, знам къде се намирам, радвам се на готиния си вещерски нос, обичам сърцато косата си и се гордея с всяка къдрица, че е същата като на баща ми. И ще ми се ей това чувство на приемане и лекост от него да превземе целия свят като пролет, защото от него вярвам, че най-сигурно успява да се цъфти.
