В тихата походка на зимата Февруари успя да ме изненада с достойни за няколко разказа случки. Бутах кола в кал, хвръкна ни част от покрива на навеса от силен, исполински вятър и ни валеше вътре в стая, а оранжерията, която имахме вече я няма, защото едва не отнесе мен. Не съм спряла да разбирам, че природата появи ли се с дадено решение, ние сме напълно безсилни да и променим светкавично настроението, но сякаш има някаква красота и в това да си припомним колко сме малки пред нея по принцип и как нужно е да бъдем все по-уважителни ама всички вкупом, наистина. Харесва ми да откривам всеки ден в момента с бобено зърно как денят е набъбнал и как първите цветя са наострили уши да чуят кога е моментът да се разгърнат от дебелите си юргани. Слънцето като се появи се събираме за среща на улицата със съседите да каже всеки какво е сготвил, какво чете, гледа и прави, защото нуждата от поглед навътре усеща се красиво изпълнена и сякаш душите отпочинали и затъжени са бъбриви за обмен и отвън. През последните години спрях да се вълнувам от избора на мартенички, защото ми тежат с всичките си изкуствени материали и финтифлюшки, но пък в началото на Март всеки ден проверявам за щъркели и все се надявам да имат някакво щъркелово радио, по което ги информират кога времето е вече гостолюбиво. От няколко дни любимите щъркели вече са тук и реших с тяхната поява да донеса пролетта и на сайта с цветни сапуни, свещи и други грижовници, защото после имам работа в градината и ще тичам из нея известно време да се нахраня като теменужка със слънце.
