ПЛОЧА НА ДЕНЯ

Напълно възможно е напоследък да усещам избирането на плоча за започване на деня като съпровод на последвалите ми действия. Ако ще приготвяме шампоани може да е Моцарт, ако ще са свещи хайде да им пусна малко джаз. Истината е, че в последно време преоткрих музиката отново (вземете си грамофон), обземам се от нея и седнах да си поговоря с мене от миналото с всичките ми саундтраци. Подпряхме лакти на масата и разгледахме мене дето се пропявах в панелния блок на Evanescence и даже се явих пребледняла на Music Idol през мен на хардкор концертите в по-големите градове, на които обичах да ходя и скачам до сини колене. Минахме през мен, която реве от раз на бавни народни песни и стигнахме до Милена дето оня ден като запя пред близки изпадна в ступор, че гласът и изчезна. От малка като ми каже някой да му изпея нещо инатът ми врътва като развалено копче на небивалия край и правя точно обратното на помоленото. Или не пея, или пея ама не става както, когато няма кой да ме слуша. И вече даже не е точно инат ами някаква потвърдена информация, която стомахът ми праща на мозъка като почукване от обезпокоена секретарка, че има някой в чакалнята, а на нея и се говори по телефона. Не мисля, че гоня внимание, а по-скоро търся механизъм да разглобя това копче и да разбера защо така като се намеси някаква емоция като детски свян, рухват за момента и самите умения. Тук има винаги какво да се порови в чекмеджето на детската стая и много ясно, че не говоря нито за чекмедже, нито за стая. Нямам намерение да си слагам супер нереалистични цели за тая година ама ако има mute на нещата, които ме ужасяват то им давам volume и там ще търся моята музика. Да бъде Knocked Loose. А на Knocked Loose се правят страхотни сапуни.

П.С. Добре, че не ползвам AI за нищо, което четете и виждате, че има шанс да затрия мисловната дейност на толкова много разсъдливи, кадърни вещици, оцелели в годините, благодарение на нея. Нося дълг да ги пазя и правя горди с това, което съм, а не с някакъв пандемичен глад за уеднаквяване от липса на индивидуалност и наивност, че никой няма да забележи. Хайде да забелязваме.