КАК СЕ ПОЯВИ ИДЕЯТА?
Добре дошли в малкия ми магичен свят, който придоби виртуална форма през 2020 в Instagram.
Казвам се Милена, от пет години живея на село, където избягах от шума на големия град, но си останах момичето, което обича да носи плътна очна линия, някога припадаше по „Сабрина младата вещица” и все още по „Хари Потър“ , а докато всички обичаха принцеси то беше лееееко дарк и слушаше дет метъл. Имаме 8 котки, а хладилникът редовно е пълен с розова вода, кокосово масло, пюре от тиква, канелени пръчки и често се шегувам със себе си, че съм някаква объркана, модерна вещица с предимно добри намерения. Намирам очарование в бавния живот, есента, чудесата в една градина, растенията и животните. По образование съм икономист, но още на първите лекции знаех, че съм сбъркала посоката си. Притежавам вихрен скорпионски характер, обичам да готвя, да създавам неща от нулата и да се разхождам по безлюдни поляни. Не съм особено социална, браня личното си пространство, предпочитам тишината и компанията на книга или хубав филм, разходките далеч от тълпи и почти нищо масово и комерсиално не успява да ми спечели любопитството. Опитвам се да живея така сякаш всеки ден е специален и вярвам в магията на всяко малко нещо из дните ни от пиенето на кафе сутрин без бързане до правенето на сладко в компанията на моята баба. Сапуните бяха естествено продължение на всички останали неща, които ме вълнуваха в годините – познаване на огромния свят от растения и масла, козметика, природа, устойчив начин на живот, снимане и писане, които Rustic Witch обедини и ми напомни, че често между това да бъдеш обикновено човек и да сложиш една шапка стоят неочаквани суперсили. Когато скочих в света на сапуните това, което ме увлече истински бе самото познаване на козметиката, която ни заобикаля навсякъде изобщо, тълкуването на съставките, които я изпълват, безопасността при работа с етерични и базови масла и тяхната дълбочина, но и отговорността да ги прилагаме правилно и информирано. Има толкова много информация в интернет, по телевизията и в магазините за това, което ни е посочено за подходящо да прилагаме върху кожата си и понякога само защото марката му може да бъде разпозната навсякъде то не е обезателно точната грижа за всеки от нас. Обикнала съм от там философията за по-малкото като повече. Безкрайно се противя на домашни рецепти за слънцезащита само с масла, на гръмки послания върху етикети, които засягат болезнени теми за здравето, правещи уязвими хората да се доверят при тяхното акне, косопад, себорея и други състояния, за които винаги обезателно е добре първопричината да се търси отвътре навън, а светът на козметиката струва ми се огромна тема за изследване на много нива, в която винаги има място за една любопитна вещица..
Иначе първият си сапун направих 2019-та през Август, когато заживях на село.
Първоначалната ми идея беше да се науча как става, за да направя заготовка за коледни подаръци, тъй като сменях мястото, работата и нямах кой знае какви планове да се отдавам на ненужни пазарувания.
Калъпът приготвих по студения метод и знаех, че ще чакам между 4 и 6 седмици сапунът да „узрее“, преди да е готов за ползване.
Ако пък опитът беше сполучлив трябваше да имам време да „узреят“ и другите подаръци.
Всъщност най-семплото обяснение за зреене, което мога да дам е, че сапунът има нужда да изсъхне добре, да се развие, след като се получи процес на осапунване между растителните базови масла и натриева основа (която не участва в крайния продукт), така че да достигне нежно pH за кожата и всяко масло да прояви свойствата си след реакцията.
От там започнах да откривам изключителен чар в правенето на сапуни като нещо лично.
Може да изрази всякакво настроение, да бъде в различни цветове и аромати, така че да зарадва някого, на когото предполагаш, че може да погали обонянието или да ти напомни за него, да обогатяваш свойствата на сапуна с различни глини, растения, подправки и дори хранителни съставки и като цяло да направиш всичко с двете си ръце без възможност за огромни количества сякаш си някакво предприятие и това ти е работата.
Разбира се чакането не е за всеки, но
.. тогава познах търпението като наистина част от постигането на нещо качествено. И всяка минута след това си е струвала..