Малко е смешно обаче ако се абстрахираме за кратко от това каква съм и в кой профил за сапуни сте се се озовали, и човекът, и вещицата в мене много трудно си избират метла за двора.. За друго не съм капризна ама за тая работа съм толкова недоверчива и изискваща, че не бих искала да продавам метли и аз да съм си клиентка. Метлите по магазините за домашни потреби в последните 5 години преживяват много голям крах откакто са двойно по-тънки и не метат добре паднали джанки. Дори не ги размазват както трябва, че да се чудиш дирята на джанката оранжева ли е или по-скоро червена. За листометене ми трябва метлата да е с дълга дръжка, защото като стане време прекарвам по час на ден да прибирам листа и тоя кръст дето го имам по принцип го пазя за като си нося кашоните с бурканите свещи. Метлата трябва да е удобна за котките да си полягат на нея, но да не е прекалено тежка, така че като си я събарят да не вземе да ги затисне. На метлата много често си сядам, когато нямам стол, постелка и в месеца има буквата „Р“, а както от бабите си знаем тогава на земята директно не се сяда.
Трябва да може да обира паяжини на места, за които нямам достатъчен ръст, както и да ми подава високите клони на смокинята като почна да я бера. Ако ми е много красива метлата пак не става, защото не една ми е изчезвала, а пък веднъж Калоян ми купи от Практикер последен писък на модата eдна с пластмасови нишки и направо ми настръхваше косата като мета с нея от досадния звук докато я движа по плочките.
Имала съм и класическа домашна метла от купешкото сорго направена ама искаше по-чести технически прегледи и не успях да я опазя здрава и гъвкава, защото малко прекалявах с употребата и. В крайна сметка Калоян до Хасково ме заведе и от липса на варианти си грабнах една, с която се разхождах надкрачила я из магазина да проверя как вози. Погледнах дамата на касата и с поглед се разбрахме, че и тя е карала такава, та в момента пътувам и знам, че ще стигна бързо, но сапуните имат още малко да попътуват докато се пренесат на сайта съвсем скоро.
