Ей такива ценности най ме радват съм забелязала. Ванилови шушулки с водка, събрани в шишето още през Януари и джуркани от мен, когато се сетя в месеците докато си почиват на тъмно до ванилов екстракт. Тия бавни процеси, даващи вкус и живина не могат да се обяснят на всеки, но са цялостното ми разбиране за създаване на каквото и да е. Без бързане, без припряност и желание за могъщо количество. Колкото толкова. За мен разликата е най-сладката усетена възможна.. и от там все ще уважавам бавните сапуни с извлеци извън котлона, дивите градини, ферментациите и квасения хляб, а от там и хората, погълнати от тая съдържателна магия.
За последната седмица се случи да седна на цели три заведения и не искам да сядам отново на нито едно от тях заради подигравката с храната. Не мисля, че аз съм капризна, но не ми е красиво това другото и си избирам да съм щастливата домошарка с бурканите и шишетата.
