Празници. Като бях малка се чудех дали идват от думата празен, спрягах ги думите като Пипи Дългото Чорапче и празниците или бяха това, или оставаше да да свързани с консумацията на тонове праз. За моментите, в които ни липсва някой край масата и чувстваме и празното искам само да кажа две неща – най-нормалното човешко усещане е, но напълно нормалните емоции често не отиват на гирляндите в стаята. Ще ви кажат много „не бъди тъжен“, но аз пък ви казвам – бъдете. Защото на фона на щастливите снимки има място и за отминалите моменти, за носталгията, за бенгалския огън, който гори кротко и тихо, но и той съществува успоредно на шумната, предпочитана пред него заря. Толкова много обичам да си спомням за най-скъпите ми хора в светлите дни не защото в останалите дни не го правя или не са светли, а защото сега тези спомени са като стъклени играчки, извадени от кутия за бисквити, забравила времето и сега с длан ги опипвам като материя, но пак е сякаш някак дръзко, силно захванато и ги пускам внимателно, за да не ги счупя. На масата винаги си мисля, че празните столове не са празни. Че ние сме бенгалския огън, чиито искрици са побрали от всеки по малка част при срещите ни някога. Че като се огледаме на масата виждаме чертите на баба си в облика на сестра ни, смръщеното чело на дядо ни е прекопирано върху лицето на брат ни и поглеждайки се в една червена кръгла топка на елхата веднага можем да проверим какво носим генетично и ние. Моментите на празници са тук, за да ги направим пълници. Да съберем празното, да долеем с благодарност това, което още можем да пипнем и да стане пълно, защото единственият подарък, който не познава опаковка е времето сега, което има ролята да ни обедини, прегърне, замисли и смири, че животът е хубав и кратък, но хубав. И другото е общо взето голям праз. Весели пълници на всички пожелавам!
One Response
Всичко е толкова добре изразено , смислено и изпълващо с носталгия по миналите истински празници !Давам пълна подкрепа да ги възродим,и нека бъдат светли и благословени празниците на всички!❤️