В разходките до битака ми е навик да се озъртам за някое старо издание на „Коледна Песен“ на Дикенс.
Харесва ми тази история да можем да се погледнем отстрани и да се събудим с един урок повече ако може. Да претеглим с точна мяра всичките усилия, нерви, добруването, залитането към колебания, грешките, приземяването. Да си легнем вечерта и да се понесем в съня си леко с усещането, че много добре се „виждаме“. Празниците са красивата панделка, с която завършваме на възел годината ала мисля си колко различни емоции могат да предизвикват те докато стягаме възела. Знам, че някои се прибират от работа, вечерят и обсъждат деня си, сгушени до любимия човек, заспивайки щастливо. Зная, че има такива, които се въртят в леглото нощем, защото липсата на скъпи хора, които вече не са с нас по празниците се засилва и не са готови да влязат с предно салто в еуфорията, блясъка и трепета по избирането на подаръци. Познавам и не забравям от първо лице тези, които заспиват мигновено от преумора задето цял ден са маркирали на каса, яли са на крак и са обгрижили внимателно всичките си клиенти.
И искам да кажа, че всичко това е човешко. И че най-важното из идващите светли дни е да не спираме да светим като хора. Да не мачкаме никого. Да разбираме, че всички имаме пъстри и горди истории. Да оставяме телефона без звук докато сме излезли да пием кафе с приятел. Да извадим малко настолни игри и да присъстваме, когато имаме гости. И въобще не е важно дали ще се избере за подарък на най-ценните нещо от някой като мен, книга, буркан с мед или нищо, но моля ви подарете времето си на вашите близки и им кажете, че ги обичате. Тогава е Коледа.
Трудно изпращам есента, но оставям вратата на работилницата вече отворена да показва обичта ми отвътре какви форми е успяла да придобие отвън в новия сезон. Защото аз от няколко години въпреки тъгуването и смесените емоции по Коледа си лягам вечер спокойна, че влагам цялата си чувствителност в това да облека обич на една материя и който пожелае да я нахлузи. Любовта на творците е често още по-пламтяща, защото се вади от дълбок кладенец с красиви и чисти води. Благодаря ви, че сте моята Коледна песен, написана от толкова много реални истории.
Освен това тази година събрах мои кадри през годините, в които съм отразила заобикалящата ме действителност, която ме вдъхновява най-живо от всичко. Реших, че понякога снимките заслужават да живеят по-дълго от сторитата, на които се появяват през годините в Инстаграм. И така.. Без претенция за фотограф, без правила. Просто каквото обичам в едни търкалящи се 12 месеца. Дървената част от календара е дело на Калоян и си мечтаем да ви хареса съвместната ни „работа“. Кого лъжем, работа тук няма, само наслада. 
Пълнете си календарите с хубави дни.
