Скоро разговарях с една жена и съвсем нормално докато я гледах в очите си мислех колко красиви черти има. В момента, в който си помисля нещо такова обаче го и казвам и много ми харесва идеята да си казваме винаги хората нещо хубаво и искрено помислено още прясно, прясно като топъл хляб минало през ума ни. От доста време отвръщам глава на поведението на цяло едно поколение, на което не му отива на опита в годините, на заглавните, спокойни и семейни снимки да сипе омраза в социални мрежи, на опашки в магазини и където се отвори възможност, но оставам този мечтател да си мисля, че да се обезвреди тази сковаваща бомба от хора дето много любов може би не са виждали неутрализирането идва от там да дадем хубава дума, чист комплимент в момента, в който усетим и да стане реакция, която остава приятна по-дълго време на фона на всякакъв негативизъм.
