Rustic Witch – Официален уебсайт

От студентските години помня как превъртах БДЖ-то и с колко много хора съм споделяла едно купе. Сещам се, че в началото на пътуванията ми бях супер гнуслива и стоях статично на седалката си без да се облягам. После вече можех да си пиша курсовите работи на челна стойка докато някой хапва суджук върху вестник. С тогавашната ми Nokia C3 интернетът свършваше за дни и ако не четях книга или не слушах целия „Enema Of The State“ на Blink 182 значи съм си говорила с хората наоколо. Пътуванията във влак ме въвличаха из сюжети от филми, караха ме да мисля, а на телефона си записвах немалко истории от реални случки, които сега ме е яд, че не пазя. Една обаче ми остана.

Из магазина

Това, което внесоха растенията в живота ми не може да бъде особено обяснено, защото е по-далеч от самата им лечебна природа. Научиха ме да бъда търпелива и да зная, че всяка година носи различни цветове и че без дъжд цветя няма. Всяко стръкче може да донесе грижа, но може и да донесе вехналост ако нямаме добра информация. Призивът ми е да я търсим, да се оглеждаме в отражения на реки и в сенки на изкласила царевица. Да имаме критично мислене и да не смятаме, че всичко, което лети се хваща и ние сме негови господари. И да имаме диви градини напук на идеята за стерилни почви, защото нашата работа е да запазим една екосистема, на която ни се струва екзотично, че понякога по нея стъпват вещици, а всъщност по нея стъпват и.. хора