От студентски години помня как превъртах БДЖ-то и с колко много хора съм споделяла едно купе. Сещам се, че в началото на пътуванията ми бях супер гнуслива и стоях статично на седалката си без да се облягам. После вече можех да си пиша курсовите работи на челна стойка докато някой хапва суджук върху вестник. С тогавашната ми Nokia C3 интернетът свършваше за дни и ако не четях книга или не слушах целия „Enema Of The State“ на Blink 182 значи съм си говорила с хората наоколо. Пътуванията във влак ме въвличаха из сюжети от филми, караха ме да мисля, а на телефона си записвах немалко истории от реални случки, които сега ме е яд, че не пазя. Една обаче ми остана. Пътувах от гара София за Димитровград и във Вакарел се качиха мъж и жена на около 80, които веднага си харесаха свободните седалки край мене. Бяха с правещи впечатление, стилни тоалети, на които материите нямаха нищо общо с нашето време сега. Дамата ме потърси с поглед и усмихнати очи да си кажем нещо, а мъжът и беше останал почти изцяло без слух. Разказа ми как като са били младежи са се харесвали, но душата и на партизанка я е отвела в големия град на повече шир. Работила за различни радиа и редакции на вестници, няколко пъти е била арестувана, в какви ли дивотии не се е забърквала, а после и двамата са имали семейства и деца. Във времето нейният съпруг е починал, неговата съпруга също. Някак и в скръбта са оцелели, децата са пораснали и са останали в празни къщи, а после на възраст отново са се срещнали и са си казали шеговито защо да не се съберем. Докато ми разказваше госпожата беше толкова въодушевена, че аз дето не съм много по романтиката цялата насъръхнах, изпотих се и започнах да се оглеждам в прозорците на влака случва ли се тая беседа изобщо. Дядото не ни чуваше, но сякаш знаеше тя какво ми разказва и със спокойното си тяло потвърждаваше колко им е хубава историята. След разказите си слязоха в Пазарджик, поклащайки се един за друг, а аз не спрях да се връщам към тяхната лента. Може би защото малко по-натам и на мен ми се случи нещо подобно. Но разказът за него пазя и аз за някое младо момиче, когато го попитам на вратата на купето има ли едно свободно място. Ще го позная по страха от облягане.
*Сапуните от снимката са изчерпани
