ВЕЩЕРСКИ НОС

От дълго време не съм си хващала телефона да пусна мислите си по пързалката, където често при спускането към пясъчника намирам и други, с които да оформяме кофички от тях. Благодаря, че се случва.
Мога да разкажа какво прави напоследък котката на вещицата, за да не кажете, че говоря само за себе си, но е предимно улисана в хитруването си и опъне ли мустаците си като струни през деня знам, че мисли да търгува с мен тайните ми рецепти.

Съмненията ме осениха за първи път в един сенчест следобед, когато с викове отвън търговци търсеха да изкупуват стари железа, а тя с балетна стъпка отиде до прозореца и застана сякаш чака най-добрата оферта на едро за риба тон. Усеща се като изнудване и твърдението и, че не се долавял аромат на жасмин из стаята както преди, пък след още един пауч почвал леко да се усеща ама още не била твърде сигурна. От един жасмин се закарах до аромат на колчета за домати и последните месеци след толкова окуражаване от това колко харесахте свещта „Hot Cocoa“ и как не спирате да я търсите реших да потъна изцяло в това за мен по-различно преживяване, а нея да я оставя като постоянен продукт. Но скоро ще разкажа и повече. С котката се оказваме единодушни за още едно нещо обаче освен това, че вещица без котка не може и то е, че вещица без специфичен нос също. Тя казва, че е добре да бъде остър, но да не реже, дълъг, но да не пречи като разбърква казана. Да имаш нос, който не искаш да вреш в чуждите работи, но така си заровил в своите собствени, че направо не можеш да видиш по-далеч от него също не било добре. Успокои ме, че моят бил подходящ да се заловя спокойно със свещи колкото и години да съм се дърпала до сега. Мога да усетя аромати от километри и да ме заболи главата от недостойни, да усетя кога ми е дадена суровина, която не е това, което трябва да бъде и съм благодарна за обонянието, което някога в градски транспорт изживяваше шокове. Точно в лудите години, в които можем да променим всяка част от себе си и приемаме себе си като не приемаме себе си, то аз напълно осъзнато избирам да се погледна в огледалото, да видя носа си и да се усмихна колко вещерски план е имал за мен и колко перфектен другар е за новите неща, които съм замислила. :)

Facebook
Twitter
LinkedIn

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Търсене