Силен вятър люлее оранжерията, а аз се поклащам от незабравими преживявания, останали от вчерашно посещение в най-свидния ни край напоследък. По пътя до него от равно поле следваш множество завои, причудливи като свободни, дълги къдрици и край рътлините винаги съзерцаваш шосето да срещнеш семейство сърни, диво прасе или някой закъсняващ за дупката заек. Край Хухла с четката някой е нарисувал билкови пейзажи и спираш да поемеш няколко глътки от аромата. Не казвам, че в нашия край не ни е свидно, но родните земи на най-любимия ми човек са ивайловградските околия и като вещица не можех да си позволя да рискувам да се обвържа със земи с по-малко магия отколкото мечтите ми могат да поберат. Така и стана. Чудато за мен е, че колкото по-високо отиваме сякаш и хората други намираме. От равното поле към баирите на най- източните Родопи с височината леко ще се изкажа, но сякаш по-извисени са и тамошните човеци, че мислите им летят в чистия, висок въздух. След Ивайловград в посока Свирачи усещането става сякаш пристигаш в графството от Властелина и вече съм вдъхновена да суча зелник, да чакам времето на ширата за орехов балсуджук и да направя хобитски сапуни, в които да уловя двата мислени и с очи измерени свята.
В Орешино се сгушваме в любимите си хора и се чувстваме спокойни в прегръдката на старата къща. Когато стъпвам върху старото дюшеме чувам радостта и, и не ми трябва да видя лицето и, за да зная че ни кима с мъдрите си гънки, че добре правим от всички пътища щом намираме начин да спрем на нейната улица. Не ни се тръгва, но знам, че на изпроводяк точно се чувстваме най-благодарни, че имаме привилегията да съзерцаваме пълзящите в ярко червено рози по оградата и да пълним джобовете си със случайно, натежали на едно самотно дърво от друга улица череши. Струва ми се, че в компанията на важните се лекува и най-лошата седмица и всеки ден, прекаран с тях е щедър подарък, който никой офис на куриер не би побрал ако следвахме философията на равните хора за онези материални, несъдържателни неща, от които сме допуснали да помислим, че имаме нужда. Поръчвам си онлайн да бъда повече офлайн и финализирам поръчката, за да си я доставя отново в най-скоро време.
