Заран излизам на двора за сутрешна обиколка и да изкарам кучето, но вече посягам към дългата жилетка, която се спуска надолу като завеса, понечваща пътя на слънцето, правещо дните ни с по грахово зърно на ден по-къси.
Лампата свети и по нея блещукат паяжини, които жарките утрини от последните месеци са скрили от погледа ми дето смръщените вежди рисуваха от ранния изгрев насреща.
Жилетката я бях оставила на закачалката за лятото, а сега откривам, че котките са си острили ноктите на нея и в джобовете ми има тиквени семена от миналата есен.
Не обичам да тъгувам по лятото, защото съставките на есента слагат на масата най-любимите ми годишни вкусове, а природните пейзажи, които рисува водят съзнанието ми на престижни изложби, чиито картини красят ума ми, когато усетя нужда да се скрия на сушина от светски валежи.
Вземе ли да захладнява от всичко описано се наливам сякаш с още повече желание да правя сапуни, мехлеми и печива. Сещам се за моя мил дядо и едно плетено елече, което обичаше да носи въпреки напористите копчета, които го опъваха на места, та ето така приижда и мерака ми да разбърквам продукти в новите им одежди. Понякога става късно вечер, но ръкавите са навити и през прозорчето котките виждат на хората най-големите копнежи.
Всеки ден ме вдъхновяват чудатите, получени по бостаните тикви, поочуканите круши от самотно дърво, жадуващо оформяне на клоните, парата от чайника с липа вечер след работа и дворните аромати на печени чушки по горещите ламарини.
Има повече работа по прибирането на дарове за зимата в буркани, но слънцето, което не е така безмилостно вече помага на силата ни да се множи и ръцете не се спират в умора, а и той бидон с оцет за колко се стяга.
Всичко, омагьосано от Септември го събирам в една голяма торба и през Октомври ще я развържа, за да покажа какво нося в нея по това приказно, тайнствено време и на вас.
