Понякога избирам да живея в приказка. Нахлузвам дълга рокля до височината на моравата и отивам на приключение зад къщата. Срещам охлюви, котки в игра на гоненица и пчелите, поздравявайки цъфтежите.
За много малко си представям, че всички живеем така и макар да е моят си балон, който понякога спущам, този балон ми носи усещане за вярност. Че има много в малкото, че е еднопосочна пътека, по която с колкото и тежка кошница да тръгнеш само в нея добавяйки още, товарът започва да тежи по-леко. Не бих заменила усещането за благодарност, което имам заради това, че живея така и не иначе. Хубаво е да знаеш какво искаш и знаейки го наистина балонът ти започва да лети.
