Много се изговори за билките.
Някои ги отричат, други прегръщат.
За мен те са темата на разговор, която ненадейно ме обикаля още от летата в Ябълково и баба все ги споменаваше и сочеше с пръст къде растат като близки съседи, за да ги различавам.
Напуканите ръце още обгрижва с невен и мас, а като настина ме кара да дъвча горчив пелин с малко мед. Тя пелинът за всичко го изтъква и и вярвам за тая сила, която носи, тъй като колкото по-коварен вкус има една билка, толкова по-силна е и не бива да се подценява употребата и.
Жените в семейството ни до една са пили бял равнец, турта и невен с причина, а манджите ми не се случват преди разходка до пътеката отвън за мащерка, чубрица, риган и гьозум.
Лайка се опитах да отгледам на три места, затова пък тя изпъкна своенравно на четвърто и около 24 Май всяка година отиваме на рожден ден на милата баба на Калоян в Орешино, а в пратките ви има стръкче жълт равнец от близко до там село Хухла. За цвят.
Излишно е да обяснявам колко ми е приятно да чета, разпитвам и да се доверявам на билките, което ме подсеща, че съм планирала ходене до димитровградската библиотека да видя там с какво разполагат за тях. Не твърдя, че всичко зная, за това пък това, което съм научила с голям мерак вложих в тези мехлеми. И те като храната напоследък ще бъдат сезонни. Пролетта и лятото множество пъти ги събирах цвят по цвят и всеки изплаквах бавно на мивката на двора, припявайки си.
Ако можех да си покажа някъде цялото желание нещо да помага на някого, то е тук и ви гледа от тази снимка.
Рецептата е смесване на поколенията, но гарантирам първа помощ при напукана от сухота кожа, след парене от коприва или бране на смокини, при изгаряне, зачервяване, ужилване от видове разни и дори като балсам за устни.
Маже се смело и аромат се попива.
Брах, мих, киснах, цедих и разтопявах восък от пчелите, но въпреки помощта от мен всичко дължа на билките. И на вас също.
