Днес реших да съм си Милена освен вещица.
През 90 процента от времето съм по анцунг или клин и дънките ми отeсняха на село с точно 7 килограма, но тези снимки ми ги направи Калоян малко преди да започна страницата и си ги харесвам независимо от горчивите краставици в кадър, които се правихме, че харесваме и лошата идея да копая с дрехи, с които не мога да клекна.
Любовта ми към селото беше подложена на интересни изпитания, тъй като си поживях немалко време в Пловдив, в София, а и по родното БДЖ между двете, но след години торбата ми с истории се прокъса и се върнах да я разтоваря малко у дома.
Тя моята история малко взе да се изтърква, но пък от ден на ден се чувствам като все по-тежка круша дето хич не и трябва и да си пада по-далеч от дървото.
Като човек съм доста затворена, сложна система, въпреки че мога да бъда и по-социална, но в повечето случаи това ме изморява и обичам собствената си компания и да си работя нещо цял ден.
Много често, когато ме питате дали предлагам крем за лице, масло за тен, лосион против косопад и т.н. мога да приготвя нещо за вас, но към момента се придържам към това да нямам купища продукти, които вършат работа, а няколко, които да са наистина моето изпипано чудо.
Питате ме и за сайт, и някой ден сайт ще има, но до тогава предпочитам да си пиша с всеки от вас вместо да добавяте в кошница нещо без да сте сигурни дали е вашето и въпреки че сайт би ме олеснил много с поръчките, не мога да се ангажирам с прекалено големи постоянни наличности, тъй като това би убило желанието ми да правя всичко с любов и би го направило просто поредния забързан бизнес.
Държа всичко да бъде правилно създадено и проверено, а това винаги отнема време и средства.
Няма да ви лъжа, че всички средства, които получавам сега от продажбите отиват за „фонда“ за мечтаната истинска лаборатория, така че ви благодаря, че ми давате шанса да правя каквото обичам. Всички сте магия.
