Представям си живота след още 40 години в стая със стар килим и шкаф, ухаещ на майсторлъка на дърводелец и много книги на него, към които да хвърлям око по няколко пъти на ден дали ще го свлекат от тежестта им. На най-горния рафт пакостливо ще се подава лесно събираща прах, вехтата ми шапка във времето попътувала и вече зазимена, а аз ще пека билкови хлебчета със сезонни растения и ще решавам кръстословица, която да ме изпитва на тях ако тръгна да ги забравям. Не знам дали защото съм някаква вещица и съм в края на Октомври появена, но лятото въпреки светлите краски и даровете, с които ни кичи, леко ме изморява и душата ми вирее най-леко в дъждовно време и температури около 20-25 градуса. Та в тая стая така ще се разбера със сенките по прозорците, че да ми позволят на тия температури да си суча на пръста къдриците докато мърка някой котарак на олюляващия се стол.
В момента гледам навън лятна картина и съм сигурна, че е така красива, защото през друг прозорец друга вещица нея е нарисувала, но образувам кръгове с магическата пръчка скоро вече да завали, защото за това лято жегите започнаха още по-рано и толкова повалиха живеца из градината, че невенът даже дето е оправен и той не е дашен като друга година. От тия случки мехлемите с невен ще са по-малко, знаете как едно води до друго и зависим много от природата, та се надявам и в магазин като влезем и очите ни станат големи да си даваме сметка кое от къде в сезона се появява. Това, което внесоха растенията в живота ми не може да бъде особено обяснено, защото е по-далеч от самата им лечебна природа. Научиха ме да бъда търпелива и да зная, че всяка година носи различни цветове и че без дъжд цветя няма. Всяко стръкче може да донесе грижа, но може и да донесе вехналост ако нямаме добра информация. И призивът ми край Еньовден е да я търсим, да се оглеждаме в отражения на реки и в сенки на изкласила царевица. Да имаме критично мислене и да не смятаме, че всичко, което лети се хваща и ние сме негови господари. И да имаме диви градини напук на идеята за стерилни почви, защото нашата работа е да запазим една екосистема, на която ни се струва екзотично, че понякога по нея стъпват вещици, а всъщност по нея стъпват и.. хора.
