Вчера се скарах с един човек, защото не ми хареса тонът и агресията му. За много хора мога да изглеждам доста толерантна и спокойна, но имам пълните настройки да се противя, когато срещна неправда. Сваляли са ме от автобус, който се подиграва с пътниците и не съм оставяла нещата така, защото не си забравям, когато и аз съм имала нужда от застъпник, че често съм получавала само призрачни свидетели с едни балончета страх над тях. В университета също не вирях много мирно, защото титлуването идва с човешко отношение напреде, пък после йерархия и така и не усетих първото. Има едно нещо в нас хората, което скъпо ценя и то е здравата позиция и радвам се, че моделът ми макар вече минаващ за ретро е от тия дето не могат да свият очи щом нещо не е както трябва, така че питам се все по-често какви ъпдейти отидоха при другите модели, че щеше да е приятно да си скърцаме повече заедно.
*Стихотворението на снимката е на Георги Константинов
