ВЕРНИ ДРУГАРИ

Днес имах може би най-специалния обяд от много време насам.
По принцип около тази дата от месеца с моята баба си правим среща в града и ходим заедно да и вземем лекарства, всичко необходимо от по-голям магазин от селския, продукти от пазара или нещо за колата.
Този път стана така, че трябваше да се отбием до нейна приятелка като част от задачите и без да го планирам се натъкнах на най-приятната компания, която човек може да има.
Чичо Ради и леля Маринка са на 91 и на 83 години. За тях съм слушала от както ме има мен и за приятелството, което са съхранили над 40 години вече с баба ми, а и те как са двамата заедно от цели 60 и.
Освен всички вкусотии, с които ме почерпиха, чичо Ради ми се похвали как вчера ги е навършил тези велики 91 и са му се обадили да му честитят цели 17 човека, което доказва колко богат и достоен, голям човек е чичо Ради и искрено си признах, че за моите 29 на мен не са ми се обаждали толкова.
Каза, че са щели да са повече ако някои вече не са си заминали.

Обичам позитивизма на възрастните, когато се храним на масата, а те се шегуват кой си е заминал на пътешествието и се отървал докато ми сипват допълнително сок от дренки.
Обичам тази нормалност и директност, която ме кара да се чувствам сред свои въпреки годините разлика.
Често се суетя как не ми стигат 24 часа, а един час прекаран по този начин ми дава толкова много, че освен да сверя часовниците им на старите телефони по новото време си сверявам и моя, ама другия.
Благодарих им за всички шеги и гостоприемството, и смятам да не пропускам възможности за подобни срещи отново.
Питате се сигурно какво общо има това със сапуните и защо го разказвам. Всъщност няма.
Просто искам любовта, с която правя сапуните и всичките си обеди да е същата като тази, с която днес беше направен този.
Не всичко е въпрос на големи постижения, видни от всеки.
Стигайки до темпото, с което работим е важно малкото, до които стигнем да усетят нещото специално.
Не мечтая за фрапантни количества, модерни признания, големи числа или тичане.
Мечтая да си имам 17, но от тия истинските.
Само тогава знам, че сме си свършили „работата“.
Благодаря ви за чакането.
Винаги се моля да си е струвало.