Първата змия на село видях под смокинята. Отне време да разбера, че змиите се страхуват от нас не по-малко от колкото ние.
И сега се сещам, че опита се да ме предупреди, проправяйки си шумолив път сред листата. В годините страшно много анализирам моделите на поведение, които имаме от деца и обожавам да се бунтувам на тях ако не ги откривам логични в настоящото. От инстинктивен писък до разбиране, че змиите са част от една напълно нормална селска среда ми се струва не толкова голям скокът ако има мислене. Не бих си позволила да хвана лопата и не мисля, че видя ли на двора змия ми е някакъв враг дори напротив.
От там пък на друго заключение стигнах. Хората са далеч по-страшни.
