ПРИТЧА ЗА РОЗМАРИНА

Във всяка градина идвали и си отивали със сезоните много семейства растения. Невените си били приятели с лавандулите и като цяло имали лесен за съжителство нрав, давали много и си имали партньорства със слънцето.
Салвията и мащерката живеели до една смокиня и чисто по женски хем се разбрали, хем си обръщали гръб от време на време.
Само розмаринът бил постоянно тук и всичките ги изследвал с изострени като уши листа, проследявал характера им и към всичките пускал връхчетата си да се гъделичкат, закачал ги да се посмеят заедно ако искат.
Те обаче му казвали, че има малко нетипичен и натрапчив аромат и той завивал клоните си на другаде като огорчени, свити устни.
Седял там във всичките сезони и посрещал настроенията на времето, бил свикнал да е сам и така се вкоренявал още по-здраво. На пролет дошла отново копривата. На ново място се появила и взела, че сама заговорила розмарина. Била напориста и обилна, от скука умирала ако мълчи или ако не пари. Говорили си как дори между билките съществуват излишни суетни, а защо бивало не разбирали затова събрали се и започнали да растат заедно. Хортували си по цяла пролет, лято и есен, а момичето, което идвало да ги види и оплеви наричали вещица.
Веднъж тя била посърнала и дочули, че косата и пада. Застанали на слънце, пили от росата и започнали да красят двора и, така че да види зеленият им по-ярък от обичайното цвят. Отнело и време, но чула интуицията си и двете зелени ги събрала в друго зелено – в зехтин. Приютила ги за лунен цикъл време в малка стая и събрала ги в голяма стъкленица с още уханни масла и от други краища на земята. Слънцето намигнало и в няколко седмици се родила отвара, която спасила косата и с натъркване в корените малко преди къпане. От тогава всяка билка на двора си знаела мястото и гордо го заемала, защото знаела, че няма една най-добра, а всички носят лечебна сила и в един магичен отбор са. Вещицата била много щастлива от случилото се и им обещала да се грижи за тях, да не забравя добрината им на фона на нещо друго, което можело е да и препоръча търговският, илюзорен свят и да разкаже за помощта им на повече хора.
Речено сторено.