Ако ми се стори, че времето в часовника много бърза имам си навика да го сверявам като прекарам някакво време извън село.Там се настройва така, че докато си отпивам от кафето с голям каймак, вторачвам се в подбора на декора из дадено място и между декемврийските, слънчеви зайчета си отговарям на въпрос от друг момент „и сега на къде?“ Често пия кафето си в компанията на лютия ми характер, който е с доста по-черно палто от моето и мирише на несвенлив ветивер и също така знае как да ме въздига и посича в точния момент без притеснение дали ще ми метне тежък бумеранг по стръмна пътека. Rustic Witch през последната година така се разрасна, че в главата ми се раждаха и умираха немалко идеи докато излях най-много сапуни от всички години до сега, общувах с най-много феноменални и интересни хора чрез тях, поканиха ме на базари и в колаборации, за което не спирам да благодаря въпреки отказите и общо взето щипя се, че нещо такова се случва. Между диалогът ни на мечтател и реалист се сервира на масата поничка, която някога бе напоена с несравним сочен вкус, но докато отхапвам парче от нея си мисля как заради повишеното търсене на дадено нещо понякога хората не го искаме, но трябва да поверим вече задачите си на повече плещи, а от там почеркът става различен. Качеството за мен винаги е преди количеството и не зная дали мога да опитомя друга философия изобщо, а в този дух на равносметки наоколо изплува на дъното на чашата с кафе и моят катарзис..Ще продължавам да държа на това, което правя сякаш го правя всеки път за величествено събитие, да го изпипвам, да почервенявам цялата докато се ядосвам ако не е най-доброто, но в моят стил да бъде то без фойерверки и в скромност отгледано.Направя ли го така, че да успее да заслужи едно чуждо внимание въпреки странното си битуване обаче, тогава ще плача от радост. И въпреки растежа, аз понякога ще стъпвам изненадващо назад. Не само не мисля да увелича производството си, а дори да го намаля, за да продължа да правя това, което ми харесва със същия плам, с който някога е направена и първата поничка, прототип на тази, която отхапвам. Усещам как само тогава минутите в часовника се наливат и смисълът остава без нужда от чакано, ново време
