Преди малко си намерих орехче в джоба на грейката. Сграбчих го в шепа да позная какво е и тутакси се пренесох на гарата в село, когато се прибирах при баба и дядо докато бях още студентка.
Баба е шофьор, но докато печеше масленица често забравяше да ме вземе и беше много смешно, защото хем се разхождах приятно и събирах орехи по пътя или снимах разни неща, защото гарата е далече, хем на половината път баба ме срещаше и докато стигнем, масленицата беше почти изгоряла. Много го обичах този момент, защото се е случвал над 10 пъти и въпреки всичко никой за нищо не се е ядосвал, а само се чуваше как ядем с пълни бузи и печката пука.
Замислих се за силата на спомените.Често ми казвате, че нещо тук ви напомня за друго някога, което сте преживявали. Каквото и да ви е довело някога тук,
дали сапуните, шампоаните или случайността се радвам, че сте останали и се надявам и вашите джобовете да са често пълни с орехчета.
