Времето е отново на дъжд. По стълбовете пред вкъщи пак са окачени служители на EVN и ток няма, но съм си заредила телефона за връзка със света и баба Данче първа ми звъни да ме пита искам ли коренчета кервиз.
Опаковам един от сапуните ни, отделен за лични запаси, защото обичам да ми бъде разменна единица и пристигам за секунди в двора и, където се чудим на едно растение какво е. Предлага ми и разсадени домати, че има много, а докато слага всичко в торбичка обсъждаме как крем карамелът да не става на шупли. Аз обикалям градината и като малко дете поздравявам нейните кокошки и кучето, а щъркелът каца на комина да поздрави нас. Разбираме се тия дни за среща да ни снабди с яйца и и ми обяснява как пак всичко в треви им станало. Успокоявам я, че ако мисли, че нейните са много да надникне през оградата в нашата градина, за да прогони тревогите. После отивам до пощата и Тинчето ме пита как съм, което в днешно време е истински, луксозен въпрос и не зная как така се сприятелихме с нея, но се превърна в един от любимите ми скорпиони.
На връщане срещам Мими, която е детенцето на наш приятел и играем малко на волейбол преди да свия по улицата към вкъщи. Прибирам се и се сещам за всички мили съобщения, които си обменях с хора тук снощи след получени пратки. Написах едно в замяна и се върнах днес отново към него, за да го споделя и с вас. Често си мисля за дребните детайли, които ме заобикалят.. лавандулата ми е в градината, невенът, мащерката. Викам си.. как да не изпратя от тях и на вас. Дали ще е странно? Тутакси си отговарям, че няма как нещо с толкова обич да го поднеса и то да не се усети отсреща. Разчитам си на това. И все едно в кутийката с шампоан прибирам някаква магия, която следващият, който отвори пуска до себе си. Топя се от цялата тази енергия и никога няма да ми омръзне или да и се наситя, знаейки че успява да вълнува и оживява.
Като ме пита пак Тинчето как съм със сигурност ще кажа, че съм много добре и мисля все така да си бъда. И приносът е и ваш.
