На мен ли ми се случва често или най-редовното притеснение у хората за това да живееш на село е как ще се издържаш?
Ще ви върна малко назад, а с вас ще върна и себе си.
Преди 10-тина и до преди 2 и половина години работех от сутрин до вечер, нямах време да се храня питателно и спокойно, не спестявах и не инвестирах особено освен в дрехи, обувки и излизане по заведения, имах весела дружинка и не чувствах, че принадлежа някъде, нито знаех какво искам да правя.
След известно време започнах да имам различни здравословни проблеми, слабеех от преумора и от финансови притеснения, стараех се да работя още, нямах много почивни дни и се виждах 4 пъти годишно с баба ми и дядо ми, които в моя живот са най-стабилната семейна връзка, която имам.
Започнах да спестявам, а голяма част от парите ми заминаха по доктори и изследвания. Веселата ми дружинка си буташе на едно място, а чувството, че имам стол до нея все повече си откриваше интересни занимания да седи този стол празен. Две години преди да се преместя си начертах цел, доведох до край неща, които бях оставила на пауза и претеглих кое би ми липсвало и кое мога да имам и другаде.
Нито за миг не съм се съмнявала какво ще работя, защото просто никога не съм се съмнявала в себе си и желанието да работя каквото и да е.
Защото, мили хора, за мен здравето на фона на всички страхове да бъда успешна по диплома зае преден план и се погрижих за него като нормален човек. Не съм търсила вариант за хоум офис, тъй като за мен не вървят тези две чуждици като лично условие да бъда на село. Говоря за себе си, но разбирам и другата гледка точка.
Не се съмнявам в увереността и уменията на нито един човек, избрал по-спокойна среда за себе си и семейството си, не съм видяла в него наивност, че няма да се справи или няма да осигури прехрана. Не твърдя, че този живот е за всеки също така. И в това няма нищо лошо, странно, правилно или неправилно, нищо разединяващо и създаващо спорове. Но нека не се съмняваме в хората, избрали да живеят живота си по един или друг начин, че ще се справят. Вяра имам аз във времена на страхове, че различията ни срещат и моля се и другите да я имат, за да успеем да се разбираме най-накрая.
