Снощи направихме обиколка на селото с колелата преди да се стъмни и после си хванах телефона, че да разкажа нещо. Помните ли дърводелеца, който ми направи гребенчетата и сапунерките дето миришеха на пържени филийки? Бях му загубила телефона и след почти година взех, че го намерих. Чухме се, той също като мене е селско чадо ама в друг край, близо до Дряново. Не е много по социалните мрежи, поизнервил се е на търгаши из групите, пък взел че си направил телеграм. Вика ми „Невена, там ме търси“. И речено – сторено. Той много добре знае, че се казвам Милена, но като къщата ни изобилства от невени мога ли да му се сърдя, че така е решил да ме кръсти.
Та от седмица насам телеграм ми стана любимото приложение. Няма реклами, пращаме си кой какво има на село и върху едно колело с подобрения като мотор ни развежда по манастири, пещери и битаци. Направо се чудя каква е тази лекота, с която общуваме въпреки голямата разлика в годините и каква рядкост е някой да предложи да ти набере бял равнец и да ти изпрати рецепта на сладко от смокини дето на времето предварително ги потапяли във варна вода плодовете.
Говорим си с бай Николай как преди отивал до Габрово с рейса да изпраща поръчки ама като ги направи тия курса няколко пъти седмично колко келепир да има от цялата работа мисля си аз. Обяснява ми категорично, че така му харесва. Не всичко е голяма печалба, пък престиж, че прогреси. Имаме едно здраве дето ни е ценно, да ни поддържа, че какво толкова не можем хората да разделим. Харесва ми тази дръзкост и яснота. Два чешита се дразнят на светските неща и с дума се разбират, че винаги душата иска да е мирна като теглиш чертата и много да се внимава тая душа да не се изцапа с лакомия. Питам го има ли на кой да предаде занаята си? Друга тема захваща.
Обеща ми вещерски гребени каквито си представям. Но когато той реши и когато намери муза. Истински се възхищавам на този му избор и го уважавам безкрайно. Има неща дето стават бавно, но после не се забравят. Пуфкащи по гишетата много, а търпението ни се е изпарило, защото все искаме всичко веднага. Аз след моето търпение решавам, че няма да го губя повече тоя телефонен номер, защото не си позволявам вече да загубя и ценен приятел.
