Да живееш на село не дава еднакви условия за живеене в различните села и има огромно значение дали живееш на място, което е в близост до град с уредени условия и лесен достъп до основни удобства или си в планинско село, където зимата често е много сурова и ходенето до магазин веднъж седмично изисква отлична организация. Ние живеем в село от първия тип, което много често отивайки в други ни кара да виждаме разликите и да харесваме и двата варианта по равно.
В събота слънчевото време ни побутна всички да се покажем навън, а ние избрахме да отидем до Маджарово, което е на час и нещо от тук. Въпреки близкия достъп не бях ходила преди в района, а в продължение на две години търсех връзка с дядо, който отглежда пчели и чийто мед не исках да заменя с ничии друг от нашия край колкото и да исках.
Мановият мед, в който се оказа, че съм влюбена живееше в буркани, чиито етикети се бяха изтъркали и почти се бях отказала да търся кой го е създал с такъв вкус, цвят, поведение.
Открихме дядо Иван малко по-рано тази година и стана ясно, че медът, който не успях да забравя идва от село Бориславци, което е близо до Маджарово. Той е и единственият, който влагайки в сапуните ни не създава неочаквана реакция в партидата от някакво неестествено захарно изобилие.
Колкото и трудно да си набавям от него няма да спра да го правя, а и комбинирайки го с една приятна, спокойна разходка в допълнение, спомени дори успява да създаде.
За мен все повече има смисъл в това да не подхождаш към храната и покупките си мързеливо, купувайки ги от едно единствено място, където са струпани, на промоции, някак твърде удобно и неестествено.
За много продукти си заслужава отиването до място, различно от бърз маршрут и дори може да се закупят по-големи количества, за да не се прави този курс всяка седмица/месец ако трайността на продукта го позволява.
Изключително много обичам места без много хора, струпвания за снимки и атракции, наистина не ми е приятно нищо от това. Наместо изброеното, по пътя се нагледахме на стари къщи, каменни и скални феномени, огромни пасища с големи стада говеда, белоглави лешояди, красивата Арда и малко, но добри хора, които като ходим с ръце в джобовете се шегуваха какво ще правим ако се спънем някъде. Виждам богатството, което има този район и потенциала да се запази така, че да не липсва на местните по-голям град за развитие, но не казвам, че това би било лесно.
В неделя изляхме сапун с мановия мед, чието сърце вече знам къде се намира и се случиха едни скромни само 28 парчета, но пълни с истинско съдържание. През всяко едно дори прозира медът ако някой не вярва на вещици. Благодарна съм за всяка една съставка, която мога да проверя и изпитам във времето, за да и се доверя и с гордост да поднеса. Благодарна съм за хубавото време дето позволи тая рецепта и за добрите хора, с които ме свързва един буркан мед или един вече опакован сапун.
