Разхождам се из двора и си събирам продукти от най-вкусния, истински магазин.
Събирам патладжани, чушки, различни по големина картофи, краставици, стръкове розмарин, мащерка и техни роднини, а всички те ме черпят с идеи за меню без особено строги рецепти.
До „касата“ ме придружават верни другари с мяукане, за да се убедят, че няма какво да изпусна, а самият ритуал да изляза боса и да си отскубна джоджен и издърпам два моркова ме кара да се чувствам уверена, че няма какво да объркам в една вече специална леща. Вчера си направихме и първите 5 буркана пукани чушки, а днес прецедих невена и лайката в съдове, които чакат да скочат в буркан с още билки. Още при брането и миейки ги на чешмата на всеки цвят съм му наръчала където отива да носи здраве.
Хващам се, че колкото повече стоя на село, толкова повече не мога да си представя да се храня по заведения, да пазарувам от молове или да използвам козметика, която съм видяла по телевизията.
Вижданията ми са, че по-малкото е повече и усещам колко лек багаж е всъщност това.
А вчера съботата ми се осмисли съвсем при едно телефонно обаждане от Злато поле. За секунди имах уговорка пред нас да дойдат до час мили хора за шампоан, който вече си е свършил работата. Каква чест само! Толкова се зарадвах, че някой ме е препоръчал на друг, защото това е начинът, по който единствено искам да стигам. Искам да не се налагам никому, а просто ако мога да помагам с това, което правя и смятам, че знам. Побързах да си наредя импровизирана сергия под навеса и разпилях всички накипрени сапуни, защото и те отвъд Инстаграм имаха нужда да се покажат! То пък духна и един вятър, та аромати съвсем се понесоха. Нямах думи да опиша радостта от срещата ми с момичето и момчето, които ми подариха такова внимание и благите думи, с които ме обсипаха ме заредиха за новата седмица.
Чудя се за сравнение, което да използвам, за да изразя колко се радвам, когато някой ми каже „Шампоанът ти ми помогна, кожата на главата ми е добре и не вярвах, но е от него“
Благодаря за препоръките ви спрямо които продължаваме да стигаме от човек до човек.
Привилегия е, че на много от вас все по-често мога да благодаря и лично.
