Знаете ли, че билката сапунче и на български, и на латински си идва от думата сапун /Saponaria officinalis/, защото в нея се съдържат значителни количества сапонини, които във вода се разпенват точно като истинските блокчета за измиване.
Твърди се, че всеки, който живее покрай река го знае и още в миналото са си измивали ръцете с нея.
Разбира се като всяка билка тя има още множество приложения и в зависимост кои части от нея се използват за запарка или извлек, то тя освен като миещо средство за кожени и копринени материи, намира място в сладкарската промишленост за приготвяне на рахат локум или халва от корените си например.
Отварата от стръковете или корена на сапунчето могат да бъдат използвани при лечение на бронхити и мъчителна кашлица, ставни болки и дори упорити кожни обриви, но както всяка една билка и тази трябва да се прилага информирано със спазване на определени
указания, защото по начало тя е и отровна.
Билките често ми напомнят, че ефектът на всяко едно нещо е в правилната дозировка и че натуралното не означава, че не можеш да прекалиш с него и да си навредиш.
Сапунчето като билка веднага ми заприлича на българския вариант на сапунените ядки в Индия, които растат по дърветата, отново съдържат сапонини, използват се като еко алтернатива на всякакви почистващи препарати и дори като шампоан.
Аз не се учудвам, че за пореден път природата го е измислила, но ми стана забавно, че в студа исках да си снимам новия сапун с хвойна, а случайно съм отворила на страницата с тази билка и Калоян после като разглеждаше какво съм снимала ми каза.
