Една от причините да се преместя от София и да се върна на село е моята баба.
Моята баба е най-интересния и рядък човек на света. От малка имах късмета да познавам живота на нивата, прегръщането на крави за лека нощ, многото кучета в двора, домашните компоти и това, че работата е нещо, което винаги e добре да посрещаш с желание и благодарност.
Познавам философията на живеенето с малко като богатство, че имаш най-важното.
Баба ми винаги ме е подкрепяла, когато живеех в големия град да правя всичко, което съм искала и винаги ме е предразполагала да споделям с нея както с никой друг.
Първо беше драмата с университета, който тотално смятам за загубено време, после се бях отказала от него и тя пак ми каза, че работа винаги ще има стига да не си мързелив и да бъдеш добър.
В крайна сметка аз все пак завърших, но не ми е интересно какво учих и не ми е хрумвало към момента да се занимавам с него. Винаги ме е влечало да се цапам, да вдигам тежкo,да проявявам интерес към природата, да запомня билките, да науча рецептите. Преди си идвах само 3-4 пъти годишно при баба и дядо, а те винаги с всичко се оправяха, вкарваха си сами дървата, катереха се да си берат сами гроздето и аз като се прибирах масата винаги е била пълна.
Много ми беше тъжно, че не мога да отдам нужното внимание, уважение и най-вече времето си за тях, което заслужават. Сега съм щастлива, защото баба ми все още се качва на една паянтова маса да бере и аз и се карам, но поне съм ..близо.
Близо съм да правим сапун заедно и да има над 50 бройки от него, които ще се чудим какво да правим. Близо съм да сложим освен свинската мас и малко кокосово масло, за да смесим поколенията.
Има голяма магия във възрастните хора.
Много знаят и търсят на кой да го предадат. Нямат търпение!
Радвам се и на сапуна и на времето, в което го направихме, защото е както баба каза „малко оръфан“, но нямам търпение да си изпера дрехите с него вместо
да съм го купила директно от магазина.
Шегуваме се, че ще и направим етикет със „Сапунът на Баба“, а тя скромно казва „Абсурд, да не сте луди! „. 
