Всеки ден започва от тук някъде.
Сутрин ставам и кафето вече го пия на три глътки като последната си я оставям точно преди да си затегна здраво панталоните и да се наведа за мотиката. Така и не се превъзпитах да правя сутрешни упражнения, но този един час не си го давам на никого. Колкото мога разчиствам пътя на растенията, а дъждът следобед приканва всички нови цветове да не се срамуват да се покажат. Всеки ден бера невен точно, когато се е отворил широко от слънцето и стаята на втория етаж става все по-уханна от билките на най-щедрите месеци.
Малките котки на съседите се бият за вниманието на своята майка, а вечер отмятаме поредния ден преди да си изровим пресни картофи и да ги завършим ресторантско с мащерка и розмарин. Пием сироп от бъз и се усмихваме как сме смятали и безалкохолното за вкус. Баба наръчва нови компоти и сапун от оня стария. Да има!
Шкафовете с лютеници изглеждат обрани, но пък не пестим и мажем филии, защото и тази година ще увековечаваме рецепта.
Всъщност тази снимка трябваше да е на балсамите за коса.
Никога не съм ги снимала. Не съм ги и споменавала колкото заслужават. Но като истинска вещица не съм се появила с коса, в която да прокарам пръсти, подредена с дисциплина ред по ред.
Дошла съм с бунтарски пакет къдрици от баща ми и бухналост, голяма като захарен памук за най-послушното дете.
Който е пробвал балсама знае каква магия е продукт без течна консистенция и плътност да се справи с ролята да разплита.
Слагам етикети със съставки на всеки, не пестя масла, добавям малко оризов протеин, но последната мяра магия я оставям съвсем лукаво числено за себе си.
И с мисъл за вас! Благодаря за шанса да приемете балсам на квадрат в косите си.
Обещавам да му направя по – хубава снимка.
